Иван Димов

Роден е на 19 февруари 1943 г. в ямболското село Маломир. През 1970 г. завършва Висшия институт по изобразително изкуство „Николай Павлович“, в класа по „Илюстрация“ на проф. Петър Чуклев. Организира около 20 самостоятелни изложби, като първата е проведена в Париж през 1975 г. Останалите самостоятелни представяния на творбите му са в градовете Виена, Берлин, Варшава, Москва, Люксембург, Хага, София, Бургас, Ямбол, Копривщица и в държавата Швейцария. Представя графика на биеналетата в Краков, Баден-Баден, Любляна, Сао Пауло и Берлин. Участник е в общи художествени изложби и на изложби за съвременно българско изкуство в Германия, САЩ, Холандия, Япония и други държави. Носител е на различни национални и международни награди. Сред тях са: Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1979), Международна награда за графика „Интерграфика“ (1984, Берлин) и Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. Член е на Съюза на българските художници. Преподава в Националната художествена академия в специалностите „Живопис“ и „Изкуствознание“.