(Гипсовият оригинал на лъва пред Паметника на Незнайния войн в София постъпил в НДК 1996 г. от ателието на художника)
Техника, материал: армиран гипс.
Андрей Николов
Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище (1896 г.) Преподавателят му Борис Шатц го препоръчва да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие. От 1915 до 1926 г. Андрей Николов живее и работи в Рим.В този период Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. От 1931 до 1940 е преподавател в Художествената академия в София. Негова е заслугата българската скулптура да получи своето европейско признание.
Това произведение е една от най-емблематичните паметни скулптури в столицата.
„Лъвът“ е монументален, масивен, като същевременно третирането на формите са нежни и изящни.
Андрей Николов успява да вкара живот във всяка една скулптура, включително и в тази. Меката форма, точната анатомичност възкресява античните принципи за изграждане на формата, такива каквито познаваме от гръцката и римската скулптура, с разликата, че полираната скулптурна форма в римското изкуство до голяма степен изсушава образа, докато при Андрей Николов повърхността на материала запазва своята чувствителност и усещане за живот.
Вход А6